Науатл, езикът на ацтеките

Днес испанският доминира в повечето централно и южноамерикански страни. Имало е обаче времена, когато науатъл бил господстващият език по тези земи и е властвал в изкуството, науката, религията и културата. Независимо от колонизацията на Латинска Америка и системното асимилиране на местното население, той съществува и до ден днешен и се говори от над 1,6 млн. души. Езикът е официално признат като национален в Мексико.

Класическият науатъл е бил лингва франка – общият език на всички различни народи, които съжителствали в империята на ацтеките. Той е част от на уто-азтеканските езикова група, която е била разпространена в западните части на днешните Съединени щати и Мексико. Тя включва редица вече загинали езици като шошонският. Поради голямото си разнообразие наухал имал много различни диалекти, не всички взаимно разбираеми. Най-общо се разделял на 2 групи – западен и източен вариант. Говореният днес език от жителите на Мексиканската низина най-близо се доближавал до класическия науатл.

Граматиката му е комплексна – използват се сложни думи, състоящи се от много елементи. Значението на изречението често се изразява повече с префикси и суфикси върху думата, отколкото с отделни думи. Няма падежи или род, но различава между неодушевени и одушевени имена и предмети. Диалектите също разграничават между имена с и без принадлежност.

За разлика от езика на маите, науатл няма завършена азбука. Неговите писмени символи са смесица от идеографско и фонетично писмо, като се използвали в зависимост от контекста. Това го прави и по-труден за превод. Например символът свитък означавал дума или идея, но също може да се използва за„реч“ или „говорител“.

Някои йероглифи в нахуатлската писменост, са достатъчно ясни в това, което изобразяват, така че дори тези, които не говорят езика, могат да получат общо представа за това, за какво става въпрос. Например, за да се покаже, че град е бил завладян, името му се изписвало до йероглиф, който представлява храм (пирамида) в дим и пламъци.

Произходът на езика не е ясен. Смята се, че бил майчин за групата народи обитаващи района на пустините в северозападно Мексико . Около 500 г. след Хр. част от  тези племена мигрирали на юг, където уседнали и започнали да се занимават със земеделие.

При една от последните миграции,  племето мешика се установило на остров в езеро Текскоко. Там те основали град Теночтитлан, който по-късно се превърнал в столица на ацтекската империя. С нейното нарастване се разпространявал и езика нахуатл. Когато през 1519 г. пристигнали испанските конкистадорите, той вече бил оформен в в своята класическа форма и бил основен за администрацията, законодателството, науката и религията.

Науатлските текстове  са едни от основните източници, от които археолози и историци са научили за древната мексиканска култура, включително техните религиозни убеждения.

Важността му се сравнява с латинския език. Възможно е, че ако пристигането на испанците не беше прекратило месоамериканската история през 1519 година, империята на ацтеките да се превърне в това за Южна Америка, което е Римската империя за Европа.

Сред известните заемки в български от науатъл са шоколад (xōchiyōcacahuatl, домат (tomātl), койот (coyōtl), авокадо, какао(cacahuaātl), чили (chīlli), ацтек (Aztēcatl). Мексико (Mexìco) и Гватемала (Cuauhtēmallān) също са с науатълска етимология.