Войник от раждането

Гръцкият град-държава Спарта е известен с това, че построил обществото си изцяло върху фундамента на войната. Спартанската войска се е отличавала с желязна дисциплина и съкрушителна сила. Подготовката им не е спирала да удивлява както древните, така и съвременните историци.

Спарта възниква през 9-ти век пр. Хр. и първоначално не се различавала твърде много от другите гръцки градове. За разлика от основния съперник – Атина, не е блестяла толкова със свои философи и скулптури, въпреки че имала силна традиция в поезията. Около 700 година пр.н.е., обаче обществото им започнало да претърпява трансформация. В този период те завладяват Месения и голяма част от населението и било отведено в робство. С течение на времето робската популация в Спарта достигнала значителни размери и това довело до чести въстания. За да предотвратят бъдещи бунтове и всякакви други заплахи към държавата, спартанците започнали да се фокусират все повече върху военната подготовка. Това се изразило във формирането на нов тип образователна система, известна като „Агоге“.

Целта и се състояла чрез стриктна програма за обучение да създадат силни граждани-войници, които да са лоялни към спартанската държава. Приемало се , че децата принадлежат на държавата , която има над тях пълни права. Момчетата в Спарта били възпитавани от майките си до 7-годишна възраст. След което бивали отвеждани в Агогето, което от своя страна се деляло на три възрастови категории: паидес (около 7-14 години), паидискои (възраст от 15 до 19 години) и хебонти (възраст от 20 до 29 години). Момчетата били допълнително разпределяни на групи, наречени „агелаи“, които били ръководени от по-голямо момче (наречено „ейрен“), избрано, както твърди Плутарх, от самите тях.

Паиди

Обучението на младите паидес започвало с изучаване на четмо и писмо. От този начален етап на образованието започвало и развитието на умения, свързани с военното дело. Тренирали се класически  дисциплини като бягане и борба. Момчетата били винаги леко недохранвани, не до степен да гладуват, но достатъчно, за да тренират  с празен стомах. Ако искали повече храна, трябвало да крадат, но всеки хванат бил сурово наказван. Така насърчавали ловкостта и диверсията, които били задължителни за подготовката на един истински воин. Учениците имали само една единствена дреха и не им се предоставяли обувки, за да загрубеят и заздравят ходилата им. Допълнително момчетата били обучавани на морал, риторика и история. В агогето режимът бил много строг. Децата спели на твърди постели, къпели ги в ледените води на река Еврота, за да свикнат с болката, често участвали и в нощни хайки / криптии / за залавяне и убиване на роби , за да привикнат на коравосърдечие и да не се впечатляват от кръвта и смъртта.

С навлизането в преходния етап между дете и възрастен, учениците ставали „паидискои“. Тогава било поощрявано интегрирането им в обществото на възрастните, позволявало им се да се хранят в обща столова на равно със спартанските воини. Физическите тренировки ставали още по-интензивни.

На възраст от 20 приключвал стадията на „паидискои“, а юношите се превръщали в „хебонти“ т.е. достигнали физическа зрялост. Младите мъже трябвало да постъпят на военна служба, която продължавала 10 години и получавали правото да гласуват на събранията в Агората, но все още не се смятали за пълноправни граждани на Спарта. Тези „хебонти“, които са впечатлили най-много по време на обучението си, бивали избрани за „Криптейя“, вид тайна полиция, които се грижела за сигурността в държавата.

Спартанският мъж се считал за завършил образованието си в агогето на възраст от 30 години, когато му се позволявало да се завърне в цивилния живот и да създаде семейство. Той също така получавал „клерос“, парцел земя, обработван от роби. При война всеки свободен спартански мъж на възраст между 16 и 60 години бил длъжен да се яви в редовете на войската.

Жените в Спарта се радвали на редица свободи и не били толкова ограничавани, за разлика от другите гръцки градове-държави. Техният живот не се свеждал само до домакинска работа, а им се е позволявало да участват в атлетически събития, включително бягане, хвърляне на диск и мятане на копие. Било считано за важно жените да са подготвени и здрави, на равно с мъжете, защото тяхна задача било да бъдат силни майки, които да раждат войници. Освен атлетиката, момичета също упражнявали музика, танци и театрално изкуство.

Спартанското образование било ценено и уважавано в цяла древна Гърция. Царски наследници и синове на знатни родове от други градове-държави били изпращани в агогето. Ксенофонт, прочут атински историк, например, изпратил двата си сина да се обучават там.

Спартанската образователна система е уникална, тъй като е напълно фокусирана върху подготовката за война и успяла да създаде един аскетичен войнстващ град-държава, който бил в състояние да се противопостави на почти всеки противник по онова време. Доказателство за това е и битката при Термопилите, при която 300 спартанци дали героичен отпор на многохилядната армия на могъщата персийска империя на Ахеменидите през 480 г. пр.н.е.