Срещата, която представи пейота на западната наука
Тази снимка е една от многото в архива на института Смитсон в САЩ, документираща индианци от племето команчи по време на принудителното им пребиваване в резервата Форт Сил. Това което я прави специална е че тя запeчетва един изключителен исторически момент.
Фотографията е направена в студената утрин на ноември 1893 г. след първата пейотена церемония, на която документирано е присъствал бял човек.
На първия ред, седнал втори отляво на дясно, е Куана Паркър, известен още като Вождът на команчите. Той балансирал между ролята на посредник на федералното правителство на САЩ и защитник на културните ценности на своя народ. Затворени в резервата, на команчите им било забранено да ловуват и трябвало да разчитат на хранителни доставки на Бюро по делата на индианците, които поради кражби и корупция били толкова оскъдни, че на практика обричали племето на глад.
Куана Паркър започнал да преговаря с едри животновъди, предоставяйки им част от земите на резервата за пасища, което се превърнало в успешен бизнес. Това донесло значителни приходи както на племето, така и на вожда. Куана бил известен „пейотерос“ и добре познавал тайните на мистичното растение. Той се сблъскал с пейота вероятно през 1884 г., когато бил излекуван от стомашно заболяване.
Осъзнавайки репресията срещу индианските духовни ритуали, Куана адаптирал пейотената церемония към американската протестантска култура, представяйки я като допълнение към християнските практики.
Известна е неговата фраза: „Белият човек отива в църквата си и говори за Иисус, но индианецът отива в своето типи и говори с Иисус“.
Друга известна лично свързана със снимката е нейният автор – Джеймс Муни от института Смитсон, етнолог и пожизнен защитник на пейота.
Той посветил кариерата си на спасяването на индианската култура в свят, стремящ се към нейното унищожение. Муни представял пейота като религиозно и морално вдъхновение, подчертавайки стойността му като лекарство. В статия от 1896 г. за „Therapeutic Gazette“ той пише: „Индианците виждат в мескала [пейота] панацея в медицината, източник на вдъхновение и ключ към дверите на друг свят.“ 
През 1893 г. Муни посетил Фор Сил за интервю с местните команчи относно техните духовни практики. Това довело до участието му в пейотената церемония, водена от Пуиват, седнал в вдясно на Куана на снимката, с лице скрито зад орлово перо . Муни го описва като телесно слаб и сляп, но изключително енергичен по време на церемониалните песнопения.
На следващата сутрин събитието било увековечено със снимката. Куана нарекъл Муни „единствения бял човек, който разбира нашата религия“ и му подарил торба с 50 паунда сушени пъпки от пейот.
Подаръкът бил занесен във Вашингтон, като част от него бил предаден съответно на химическия отдел на Министерството на земеделието и на медицинския факултет на Университета „Джордж Уашингтън“. До този момент малцина западни лекари били запознати със свойствата на кактуса.
Професор Даниел Уебстър Прентис провел първите научни изследвания с пейота, предоставен от Муни.
Той дал между три и седем пъпки на студенти и доброволци, които съобщили за разнообразни преживявания, вариращи от екстатични до кошмарни.
Сайлас Уиър Мичъл, водещ невролог по онова време и също участник в изследването, публикувал подробен доклад в „Британско медицинско списание“, в който описал „бляскавите визии“ изпитани по време на сеанса.
Муни изпратил пъпки и на философа Уилям Джеймс, който обаче изпитал само стомашни неприятности. През 1897 г., след като прочел статията на Мичъл, германският химик Артур Хефтер изолирал алкалоида мескалин, отговорен за визуалните халюцинации, след серия самоизпитания.
Обменът на пейота между Куана и Муни укрепил връзката на доверие между двамата застъпници на растението и открил пътя му към западната наука, преобразувайки хилядолетната свещена традиция в клинични изследвания на модерността.
